СЛУШАЙ ИНТЕРВЮТО НА МИХАИЛ КУНЧЕВ В БНР ТУК

ИЗВАДКА ОТ ИНТЕРВЮТО (ИЗТОЧНИК – БНР):

Кампанията “Осинови герой“ се грижи за старите гробове на исторически личности, които са променили България.

„Стартирах „Осинови герой“ като съвсем лична кампания, с която първоначално не исках да ангажирам никого. Преди три години във фейсбук попаднах на пост, който показваше окаяното състояние на гроба на един от най-големите ми герои и примери за подражание, генерал Стефан Тошев. С месеци родолюбци се разбираха в коментарите кога и как ще се съберат, за да се погрижат за истинската джунгла, погълнала последния пост на този славен български воин. Така и не го направиха. Затова, половин година по-късно, се намесихме аз и приятеля ми Дидо. Така се случи, че точно в тази седмица бях гост-коментатор в „Преди обед“ по БТВ и използвах възможността да призова всички, които намират за важно да опазим паметта на забравените си герои, да се присъединят към мен и да открием и други занемарени и изоставени гробове на хора, жертвали силите и живота си, за да ни има нас – техните внуци.

Днес, три години по-късно, осиновените гробове са над сто, доброволците от Клуб на грубите джентълмени десетки, а наесен предстои книга и късометражен филм, които ще разкажат изумителните истории, които открихме погребани, заедно със стопаните им. За мен ще е чест ако това, което правим, е близко до сърцето ви и решите да се присъедините към Осинови герой тази година. Можете да се включите, като следвате трите лесни стъпки, описани по-долу.“ – пише в Михаил Кунчев в страницата на инициативата.

За кампанията разказва в “Нашият ден“ Михаил Кунчев, журналист и телевизионер, главен редактор на някои от най-нашумелите риалити формати у нас.

“Да познаваш миналото си не значи да живееш в него, а значи да живееш паралелно с него. Има едно клише, което много се тиражира – “народ, който не познава миналото си, няма бъдеще“.

Защо човек изпитва болка? Когато докоснеш котлона и се опариш тялото ти помни, че когато докоснеш нещо горещо, нещо лошо се случва. Същото е и със историята – ако не помним това, което се е случило на нашите дядовци, ще ни е много по-трудно да избегнем проблемите, които те са имали.

От 19-20-годишен съм се вълнувал от заветите на българските пълководци от Третото българско царство, те се превърнаха в някакъв мой своеобразен мъжки пример за подражание. Аз съм израснал само с майка ми, тогава просто ми беше интересно. Сега от дистанцията на времето предполагам, че това е бил моя начин да намеря някакъв по-важен мъжки пример.

В по-възрастните ми години – 35-36 – случайно попаднах в един пост в интернет, който беше за състоянието на гроба на ген. Стефан Тошев, един от най-големите ми герои. Всъщност първият човек, който обикнах буквално като бащински пример. Състоянието на гроба беше ужасяващо. Пишеше, че е в Централни софийски гробища, но сякаш беше в Заирските джунгли. Отидох и го почистих. Усетих някакво привличане, което някой би нарекъл “нездраво“ – чувал съм и такива неща.

Това може би е най-здравото привличане, защото на такова място си даваш сметка, че тези хора не са някакви недостижими герои, безплътни като ангелите, а хора от плът и кръв съвсем смъртни. И това, че са били герои е не защото са някакви по-специални като физическа структура, а напротив, защото са били обикновени хора като нас.

Така започнах да събирам историите на тези хора, защото се оказа, че в гробищата и то не само в Централните, освен костите на героите са погребани и едни истории, които се оказа, че не са разказвани повече от сто години, а някои от тях дори изобщо не са разказвани.

Намерих наследниците на някои от героите, за които се грижим. Чистенето на изоставени гробове се превърна в кампания, която нарекох “Осинови герой“, тъй като няма дума за това да ги припознаеш като част от семейството си. Те са част от семейството ни, защото това са нашите дядовци. През Първата световна война от 5 млн. българи – 1 млн. са били войници, всеки пети човек. Невъзможно е да нямате поне по един дядо, който е бил на фронта и то най-вероятно с тези хора, чиито истории разказвам в момента в книга.“